Translate

събота, 20 август 2016 г.

Синьо, солено, леко нагарча, с вкус на приключения

  Здравейте!
 Днес завърших още една страничка от моя арт журнал. Отдавна не го бях поглеждала, чак бяха залепнали част от страниците. Знам, че някой , някъде беше писал с какво се мажат, за да не се слепват, но вече хич не помня кое къде съм прочела. Както вече се досетихте, това е още едно мое участие при Картишоците  ММП:14 Вкусът на лятото! А защо е такова заглавието, ще ви разкажа в няколко поредни публикации- иначе ще стане прекалено дълго.
 И така... Да споделя, че това лято най-накрая стигнах до морето. Не бях ходила от 3 години( май). Организирахме се една голяма сливенска група. Аз и сестра ми с децата( без мъжете за съжаление) , една наша приятелка и брат и- и те с техните семейства, и те от Сливен. Общо 7 деца и 6 възрастни. Още от април се захванахме да разглеждаме и обсъждаме кой какво иска и къде, и в началото на май вече имахме резервация. Защо ви обяснявам всичко това, ей сега ще разберете. Значи сестра ми пътува от Англия , с нейните деца, а братът на Ваня от Италия, с неговото семейство. Всички са тук за ваканцията с определена програма и определен бюджет. Едните са за 2 седмици, другите малко повече. Датите , през копто можехме да се съберем заедно за море, бяха точно фиксирани. И заради това, от рано направихме резервация. Като мъжът на Ваня( другото семейство от Бг освен моето) издири телефон и се свърза с избрания от нас хотел. Специално проведе разговор със собственичкатра на хотела. По-късно пак се чу с нея, за по-сигурно.И най-накрая, скоро преди морето и тя му беше звъняла , трети път, за да каже , че всичко е ок. Хотел Синеморец, в Синеморец. Отдавна ми харесва това място, ходила съм само веднъж. за един плаж. Харесва ми,че е спокойно, не много населено и застроено, сравнително отдалечено и несъмненомного красиво и диво. И въпреки всичко преживяно , все още ми харесва.
 Тръгнахме от София ( все пак тук живеем, постоянно или временно)със сестра ми и четирите деца, натъпкани на задната седалка. Аз нямам книжка, така че трябваше да кара тя. Спряхме в Сливен да пренощуваме и да разделим пътя на две. На следващия ден минахме да купим от пазара праскови и смокини- все пак в Сливен и района пълно с праскови, хем са много хубави хем много по-евтини, и потеглихме. Останалите две семейства вече бяха там. А ние понеже се замотахме, пропуснахме най-драматичната част от началото на това море. Когато ние пристигнахме, вече всичко беше приключило
Когато  пристигнала първата част от групата, се разбрало, че всъщност никой от персонала, на рецепцията, не е уведомен, не е чувал и не знае нищо, за нашата резервация. Изобщо резервация НЯМА. Не знам как са го приели, но в началото си помислили, че е някаква шега. Изобщо николй не можел да повярва, че е възможно. Цяла група от 13 човека, да се окаже без резервация, без подслон. На всичкото отгоре, почти всички стаи били заети. Особено пристигащите от Италия бяха направо  шокирани. След грандиозен скандал, заплахи с икономическа полиция, медии и всякакви други, все пак ни настаниха за една нощ в каквито свободни стаи имаше . Като извинение от тяхна страна, не платихме тази нощувка. Имаше обещания да ни намерят  бстаи на друго място , даже да доплатят разликата, ако е по-скъпо. Защото при тях всичко беше заето. Рецепционистките не смееха да ни погледнат в очите, чустваха се много зле. В крайна сметка ние бяхме комуникирали директно със собственичката на хотела. А тя явно не им беше предала нищо. Не ми е много ясно как въртиш бизнес, ако нямап нвръзка с хората си. Оказа се, и че ние не сме им първият такъв случай за този сезон. Но бяхме твърде голяма гупа, за да се намери лесно място, в разгара на лятото. И на следващияден трябваше да се изнесем. Не ни бяха намерили нищо, никъде нямаше места за толкова много хора. Никъде в Синеморец нямаше място за нас. Това се казва
приключение. Цяла тайфа бездомни и безпризорни се отправихме към Ахтопол. 
Предния ден даже не разтоварихме багажите, само отидохме на плаж и вечерта сеприбрахме по стаите. Част от радостта и ентусиазма, че сме на морето, беше помрачена. И все пак ето го. Снимката, която използвах за страничката е от тази година, по-нататък ще ви разкажа в следващата ни среща.

Спокойна вечер и хубави почивни дни!
Предизвикателства:

7 коментара:

  1. Затова предпочитаме Гърция и Турция, но не и България ...за съжаление.

    ОтговорИзтриване
  2. Beautiful photo of the sea and I love the tilt of the frame with the treasures from the shore, Maria! So happy you joined our summer fun challenge at Simon Says Stamp Monday challenge! hugs, Maura

    ОтговорИзтриване
  3. Мари, страничката ти е чудесна, но историята никак не ми допада :( Дано поне да е свършила по-добре отколкото е започнала.
    А страничките сме коментирали за мазане с восък, но аз лично не съм пробвала. Аз или лакирам с лак на водна основа, или мацвам вазелин тук там :)

    ОтговорИзтриване
  4. Such a great layout to show off your photo, Maria. It's a memory preserved forever. Thank you for being part of the challenge at Just Us Girls this week.

    ОтговорИзтриване
  5. So sorry that your adventure was marred by not having a place to stay! But your card is beautiful as is the photo! Thanks for playing with Just Us Girls!

    ОтговорИзтриване
  6. Great card - love the way you've used the frame on part of the image.

    Thanks for joining us at the Crafty Calendar Challenge.

    Helen x
    (DT)

    ОтговорИзтриване